автор: Pobeditel

Понякога съм мълчаливо симпатичен,
в душата си потънал и вглъбен,
преживяващ чувствата вселенски
от безкрайна обич озарен.

Може би далечен ти изглеждам,
морски хоризонт, сливащ се с небето,
отдалечаващо се планинско ехо,
профучаващ вятър над полето.

Нощта тихо над града се спуска,
светът става отчуждено нетипичен.
Погледни сега луната и знай,
в тези мигове най-силно те обичам.