автор: nironi

Нощта е безшумна нова кола-
луната дългите си пуска, заслепява

по тялото ми лепне твоята смола
и вдъхна ли от нея се втвърдявам.

Кръвта ми кара с превишение- тъдява
катаджии могат да са само музите,
сега ме спират- пак ще ме глобяват
задухам ли им дрегера сконфузено.

А после ясно- ще ми вземат книжката
и ще поема пеш по черните ти друмища,
понеже не ме бива в нежно каканижене,
ще спукам на нощта ни гумите.