автор: thebigplucky

Защо ли пиша всичко това?
За да се сгрявам някога на тихия му огън?!
За да запълвам с истини самотните нощи,
когато не са ме победили умората и алкохолът...

Някакъв дявол рови из мен.
Свързва ръката, сърцето и мозъка.
Натрупва в куфара спомени, образи, болки -
- спотаена, бавнодействаща отрова.

Запълвам хартията…
Искам да остана завинаги същия.
Искам да имам истини, към които да се връщам,
когато ми омръзне да се боря за насъщния.
Когато се завърнат някогашни настроения,
някогашни болки тихо простенващи в мен.
И когато неочаквано намеря време
да спра, и да се огледам.
Да си спомня колко стени съм пробил със глава,
и пред колко съм коленичил.
Да не забравя думи и неща,
които някога съм обичал.
За да мога един и същ да прекрачвам годините.
Да забравя това, че ми побеляха косите,
и всичко хубаво и лошо, през което преминах
да има някакъв смисъл.

Някой ден ще изпия цялата отрова.
Ще се помъча от болката да не извикам.
Ще се помъча да не бъда безразличен,
и да не свикна никога с това,
че времето изтича…