автор: alef

Все още
се разплаквам на балади
и виждам формата на вятъра
превърнал ме във листопад...
Най-пурпурно е точно подир залеза-
червеното е нужно за взрива,
след който ще се тапицират с тихо
и пясъка в прищъпването на стъклото,
и всички крайоградни трепети с остатъци от устни и очи
и сенките ще заизглеждат плюшени,
когато точно се заканва да вали
лилавото от мрака ще ме люшне
отново в пътя ми
стипчиво-есенно ще запреглъщам
и ще се разплача
слушайки
балада...