автор: tender

Тревата е различна всеки път,
когато я повикам от умора.
Ранена, щом настъпи я кракът,
потърсил под плътта й своя корен;
разпуснала немирните коси
разлели се по рамо на девица,
и тлееща...рекла да угаси
пожара под дърветата и птиците.

На нейната милувка съм във плен.
С доверие положил съм глава,
от тихата й обич приютен,
в ръцете на различната трева.