Каква ти почва - шепа пръст изсъхнала.
Да има бучици за най-накрая,
когато мъртъвците не възкръсват,
а живите за другото си траят.
Да, семената сигурно покълват
и сигурно от почвата зависи.
Единствено лъжата пуска кълнове.
Сеячът винаги си знае риска -
поема го, внимателно разчиства,
до глина почвата омесва.
А пръстите му - праведни и чисти -
си знаят - семена се сеят есен.
Сеячът знае - ще роди земята
и няма да е бременна от лятото.
Земята разпознава семената,
когато много дълго ги е чакала…
Каква ти почва - шепа пръст ронлива.
Поискаш ли - на прах ще я разпръснеш.
Но сигурен във всяка справедливост
сеячът е готов. И се прекръства.