автор: anonimapokrifoff

Недей ме наказва в легло да умирам, о, Боже!
Така не измъчвай душата ми грешна!
Затвор непосилен за мен е предсмъртното ложе -
аз моля те края накрак да посрещна!

Когато прекършва се лятото, крехко и вяло,
да секне и пътят ми, трънено стръмен.
Тогава сърцето ми жадно, от ситост преляло,
да стихне във полет, безпаметно сънен.

В часа на мълчание, в който и полъхът плаши,
да вярвам: в отвъдното някой ме чака.
Щом светлото скрият цветята във ангелски чаши,
от здрач притаен да премина към мрака...