автор: zinka

Ще те чакам в съня си-
тиха, нежна , смутена.
И навярно ще блъска
по стъклата дъжда,

Тази нощ ще съм твоя.
Тази нощ ще си с мене,
пък макар и да зная,
че сънувам това .
Нека ври урагана,
който дните ми пали,
нека сипе огньове
разгневената нощ -
мене Ангел ме пази
той е в мен и едва ли,
ще ме хвърли в прането
на предзвезния кош.
Сън ще бъдеш докрая -
друга приказка - няма !
Ще се слива със мрака
есенния ездач .
С топли шепи ще вая,
но със вяра - до лакът
тази нежност която,
сипе нощния здрач.
Нищо няма да искам.
Обичи – не купувам.
Аз сама си събирам
зрели, златни зърна.
И не бързам, не бързам,
просто тъй ти се струва
Само малко потъвам,
но какво от това.
Аз съм песен и рана,
волен полет и болка,
и в очите ми има
и огньове и сняг.
Но когато заспивам
аз танцувам във Рая -
малко спя, но красиво,
мой Приятелю драг!