автор: mamasha

Надвисват облаци над плажа. Брегът се притаява. Миг и...
Вятърът раздипля камшиците си, втурват се вълна след вълна – стадо необяздени коне. Скалите, неразумни ездачи, застават на пътя им - опитват се да спрат този внезапно освирепял табун. Ала той само се отдръпва за малко, връща се отново и яростно се стоварва върхý им.
После още миг... И всичко стихва. Облаците се разпръскват, вятърът прибира бича си, смиряват набезите си доскоро разлютените вълни. И пак се плискат, тихи и нежни, шепнещи ласкави думички, понятни само на влюбените...
Морето кротко ляга в скута на брега.