автор: Liulina

Светът са самообменя скоростно,
а светоусещането се преражда,
ухажвана е мисълта безмилостно,
но вече трудно се самоизгражда,
механичните ръце се вслушват,
в понятията на подобни смисли,
а взривове от нерви изтърбушват,
родили се последно мисли,
потъва в безпаметие и дисхармония,
часовникът на организма,
редът превръща се в какафония,
издигнал в култ съня през призма,
пречупваща в импулси словесата,
измолили съня на телесата.