автор: angar

Възможно ли е!? – си помислих днес,
и мен да ме постигне тази чест:
таз книжчица*, от моя дух родена,
от църквата да бъде забранена?

При тези думи тъй се вдъхнових,
че вкъщи мляко със ориз сварих,
и сам от него нищо не изядох,
а всичкия на бедните раздадох!

Но после ме налегна страх:
дали пък няма в тежък грях
невинни вярващи да вкарам?
Зер, “Който прочете лъжлива
и хулна реч към бога Шива –
това по грях се изравнява
почти с убийството на крава!”

Реших – кого, кого да питам,
до пастора да се допитам.

Отецът ми отвърна: - Чедо!
Не се плаши като говедо!
За грях, за болка и за плач,
за всичко има си илач!

Когато вярващ, без да ще,
безбожна книга прочете,
но ако автора напсува –
със този грях ще се сбогува.

Пък ако я и изгори,
от още някой грях дори
душата си ще излекува!

Та ти за тях не се плаши!
За теб пък – Господ ще реши!

________
* "Стихове със името на Бога". Това е последното, завършващото стихотворение в нея.