автор: tsveti

не се сърди на белите коси
не гледай огледалото със злоба,
пощади ги,
нека си сребреят в кестенявото
не значат старост те,
а значат колко си обичала –
с копнеж и болка и тревога
до късен час и до зори
надеждите, възторзите и неизбежните
раздели
разкъсвания
на парченца
опразване
до дъно
възраждане
от пепелта...
те твойте
грешки са,
и твойте
прошки
разкаяние
и чест
и сила

не се плаши от белите коси
те просто значат
че живееш