автор: dona

най-вече тази която е отвътре
все наднича през шпионката
и вижда само себе си

в огледалото няма разстояния
опитва се да се разпознае
катери се по кафевите хълмчета
слиза надолу в дълбокото

и по извивката завързва неделите
огън вода и камък са
размества стихиите
та камъкът най-отгоре да се падне

да притисне онова което е било
и да остане само началото
не очаква не иска
дъжд е
по твърдия ръб се стича
като сълза топла солена разяждаща

оформя контурите отвътре
а отвън е студено размислящо

после по извивката отвързва неделите
огън вода и камък са
и не може да изгори
когато се пръсне камъкът