Вървим уж ръка за ръка. И сенките ни се прегръщат под падащия сняг...
Но една снежинка грабва топлината на последната наша целувка. И се превръща в сълза. С бърз порив вятърът разделя устните ни, ръцете ни, сенките ни. Снегът затрупва пътеките ни.
Не остава следа.