автор: rainy

Умееш да прегръщаш -
порядъчна оценка.
Разбираш и прощаваш
без прозрачна сметка.

Отпиваш пак горчилката,
утайката сълзи.
Взираш се в стъкло -
подигравателно блести.

Мълчание прокЪлнато -
дарение до гроб.
За другите е всичкото,
ти си само за любов.

Сърцето не издържа,
пръсва се като балон.
Заливаш го с вода -
превръща се в бетон.

Място-привилегия
зад телена ограда.
Смея се на себе си -
иронията не прощава.

Болест-наказание,
силата е твоя.
Лечението липсва.
Заслугата? Да, моя.