автор: zinka

Ранна пролет е. Вали.
Плачат сребърни ели.
Никне в двора – кукуряк.
Няма и следа от сняг.

А по моето стъкло
на прозореца – писмо:
„Всеки ден не е печал...”
Но на мене ми е жал.

Жал ,че ти си тъй далеч...
Времето разсече меч !
Спомени валят,валят-
по стъклото ми струят.

А в сърцето ми пълзи
тънка вадичка сълзи-
няма край и няма свян-
сякаш пълни океан.

Ще се върна да поспя.
Може би, щом спре дъжда
и се чуе птича глъч,
пак ще стана слънчев лъч !