автор: rozix

Думите са пеперуди, литнали към слънцето,
носени от вятъра цветя,
истински дихания на лятото,
нежни като пролетта .
Само звуците на старото пиано,
цигулката със жълти струни
и китарата на смуглия моряк
правят от брътвежа им мелодия .
Но дали мелодията е достатъчно красива
музика, за да я наречем ?
Ако някоя девойка чуе тази песен
и се влюби в най-прекрасния младеж,
значи думите били са омагьосани
и мелодията са превърнали във музика .
Защото в крайна сметка думите какво са –
ако не птици в търсене на хляб и топлина,
а пък музиката тя какво е –
ако не храна .