Когато времето изтича
и пръсти събера в юмрук,
пред разума си коленича
и вслушвам се във всеки негов звук...
Тогава осъзнавам –
противоречив е нашият живот.
Но пак на себе си прощавам.
И търся вече нов подход...
Посрещам утрото,
отърсена от мисли-заблуждения.
Готова съм за нов възход,
изпълнен със стремежи и копнения.
Целувам изгрева на нов Живот.
Забравяйки за вчерашните подозрения,
се надпреварвам с времето,
без никакви съмнения и угризения.
Напред вървя със вдигната глава
и с вяра, че света ще покоря!