Копнежите
жадни за обич
напълниха струните
на арфата
с най - хубавата
песен
Но се превърнаха
във въздишки -
когато не можах
да напоя
ластарите...
Попаднала съм
сред пустинни
пясъци
и само си рисувах
оазиса...
Вятърът се заигра
със светлината...
Звук
от
въздух
небе
земя
и вода
Тръгнах по
трептежа
на кръвта...
Намерих
клонче
от
утрото
си