автор: traveller

Под мостовете ти
е празно,
време...
Къде ме молиш
да доплувам?
Реки ако създам,
за да ме вземеш,
дали ще мога
пак
да се преструвам
че съм планета,
сгушила въртенето
на няколко
хилядолетия
и смешното
на дългото ти вземане...
Къде ме пращаш? Там ли съм роден
и там ли съм откривал
невървяното?
Убий ме,
но не искай
съвършенства,
а само ноти...
и наивност на незряло.
Посичай ме
с измамни цветове
и ме обичай
силно изначален.
Загиващ
от страстта да е Човек
и сам
да е посегнал
на мълчания...