автор: kiart

Притъмнява ми
следобедно
и безтегловно.
Катеря се
по замрелите дървета
(Толкин би ги нарекъл
"шишкостволовци")
и развързвам
телефонните си номера
на свобода.
Внимавам
да не се
обърна назад,
за
да
не
ме
последват сенките.
Тук никой
не се дави зад борда,
не дращи по корпуса,
не разкъсва платната,
нито се качва
на стиропорната ми лодка,
за да ми смигне подкупващо:
изолирай се и ти,
за
да
не
ти
става
студено.