автор: joy_angels

Момичето, което
сервира кафето
видя
черната траурна лентичка
на ревера,
реши:
„За бог да прости е...”
и се отказа
да иска бакшиш.
Взе сгъната на четири
банкнота
от стария мъж,
маркира трите кафета
и върна
рестото до стотинка.
Не й беше жалко.
Старият мъж
от години не бе плащал
толкова много
за толкова малко.
Но беше решил:
ще влязат в това кафене –
нали е за бог да прости...
Момичето мислеше:
„Жена си той жали
или друг близък някой...”
Мъжът прибра
монетите до една
и си каза:
„Ще има за мляко...”