автор: Pobeditel

Усещам устните ти,
вкусните малини,
в душата ми се носи
звук от мандолини.
Вечер в очите ти
изгряват чудни луни.
До мен ли си,
мои са всички звезди.
Полъхващият вятър
гали тихо в нощта
две прегърнали се
влюбени сърца.
Земята заспива заслушана
във вълшебните думи,
понесли се над поля,
гори и далечни друми.
А ние, двамата с теб,
предвестници на зората,
се обичаме приказно,
под знака на светлината.