автор: roza1

Когато си отивам
непрекъснато
гърбът ми става по-сетивен.
Той вижда..
устните ти
как захапват празнотата
за да не вият от любовен глад,
очите ти
как не се отказват да дочакат
на другото завръщане
моя знак,
студът по рамената ти
прекършен как тежи
от надеждата за топли дни.

Когато се завръщам
непрекъснато
очите на гърбът ми-ослепяват
опипват стъпките на мрака
настъпват липсата,
без която
любов не би било
очакването.


27.10.2008