автор: angar

По телевизията показваха
престъпленията на агресора.
Мъжете разстрелваха.

С жените се гавреха:
между краката им пъхаха
ръчни гранати
и ги взривяваха!

Малки дечица -
мили, безпомощни -
с приклади убиваха...

Ние гледахме гневно,
и пот ни избиваше:
решени
всичките си спестявания
на този народ да припишем,
и самите ние да тръгнем
с оръжие да отмъщаваме!

Свърши това предаване.

ВеднАга - телевизионни реклами.

След тях -
една от тези
безкрайно-безбройни серии,
с които в Щатите
задържат негрите пред екраните.

Пожелаха ни лека нощ.

И ние си легнахме,
без да отместим пердетата.

А от изток луната изгряваше
с лице в съсирена кръв,
и само някакво куче,
усетило смъртта,
жално виеше!

___
*Стихотворението е написано някъде между 1972 и 1974 година.