автор: dumite

Поетът е човекът,
с който знам,
ще разделиш
и виното и хляба.

Не мога много да ти дам.
Една сълза,
когато жаждата боли
от парещото
слънце
на Сахара.
Едно мълчание,
когато думите
те задушават.
Едно перо,
останало
след лов на птици.
Една стрела,
отправена към мен.
И улици,
пресечени
от стъпки
и несподелени мисли.

Поетът е човекът,
с който знам,
ще разделиш
и виното и хляба...