автор: liulina

Разпадам се и те викам.
Скитащ пътник е минаващият ден,
белязан с отрязъците ми без теб.
Ти си липсващата част от пъзел,
като вътрешноутробна химера си.
енигма си неразгадана,
магнит си викащ моите частици,
още чакам да бъда призвана
и пращам ти послания по птици.
Те носят нишката на мисълтта ми,
сякаш отиват в същата посока,
четеш ли тези телеграми
или изтекъл е отдавна срока?
Дали все още имаш усмивка,
не съм я виждала отдавна,
лицето ти е гипсова отливка,
а аз съм вечно моногамна ...