 |  Попитай защо
всеки вик разполовявам на две.
Няма да ти отговоря,
но ти ме попитай, попитай ме.
Попитай защо
първата половина –
равновесие – отричам я.
Няма да ти отговоря,
но ти ме попитай, попитай ме…
Попитай защо
черен е и все по-поглъщащ
цветовете на кръвожадния хълм
е пейзажа ни.
Знаеш си, няма да отговоря.
Но ти ме попитай, попитай ме!
Всъщност не питай!
Не ми е дъждовно лирично.
Отпътуваха отговорите
с първия тръгнал си влак
и пред знака червен
се объркаха
като в изгоряло стърнище.
Семафорът – онази отгоре –
с жълта лисича опашка
замете следите на коловозите
и клекна, опустялата му,
пред леговището си, лунното.
В зимното й око
щурците се одивачиха –
скитащи земни чакали в безвремието.
Плаках с цигулките им,
които
все по- асматично кашляха и
накъсаха струните на Седмото си небе.
Това отговор ли е?
Публикувано от alfa_c на 24.10.2008 @ 19:31:09
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Отговор" | Вход | 9 коментара (25 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Отговор
от HAVA на 28.10.2008 @ 14:17:53
(Профил | Изпрати бележка) | Е там е отговорът - в леговището лунно, към което коловозите за отиване са заметени...
Невъзможното завръщане..., е там е отговорът, който боли...
Но е... отговор...! |
Re: Отговор
от kristi на 30.10.2008 @ 17:23:33
(Профил | Изпрати бележка) | Отговор? :))
О, кей, отговор е!
П! |
]
Re: Отговор
от kristi на 26.10.2008 @ 11:51:06
(Профил | Изпрати бележка) | Да, бе! Още малко и ще повярвам.
Здрасти, ради. Не се шашкай така. То, че е шантав текстът,
шантав е, ама и такива се случват. |
]
Re: Отговор
от kristi на 26.10.2008 @ 11:48:18
(Профил | Изпрати бележка) | Представяш ли си? Щурците да се одивачат... дива работа.
Много неща си зная аз:)) |
]
Re: Отговор
от Ufff на 25.10.2008 @ 01:16:08
(Профил | Изпрати бележка) | | Отговорът е в накъсването на струните. |
Re: Отговор
от kristi на 25.10.2008 @ 02:50:21
(Профил | Изпрати бележка) | И подковите почерняха!
Те потънаха някъде там-
в блатото-
на чието дъно лежаха
недокосваните вече цигулки,
които
се гърчеха в мътилката.
Цигулките,
по които се разхождаха
огромни раздути мехури,
пълни
със самодоволство.
......................................
Помниш ли? Едва ли. То е моя "приказка", която за съжаление се оказа безкрайна.
Ех, уффф- че! |
]
Re: Отговор
от Ufff на 25.10.2008 @ 02:53:33
(Профил | Изпрати бележка) | `Приказката` не помня, но това настроение - да. Мехурите се пръскат. Винаги. Няма вечни мехури.
{} |
]
Re: Отговор
от kristi на 25.10.2008 @ 03:12:54
(Профил | Изпрати бележка) | | ttp://hulite.net/mhodules.php?name=News&file=article&sid=46536&mode=&order=0&thold=0 |
]
Re: Отговор
от zinka на 24.10.2008 @ 22:34:25
(Профил | Изпрати бележка) | Кристи, искам да те попитам:
Ще изпием ли утре по едно кафе - там на нашата си масичка
срещу онова дърво дето ни попиля с златно- жълтите си листа, та си загубихме и очите и думите в него за миг!
Ти не ми отговаряй сега!
Утре- ще ми кажеш - като те попитам по телефончето!
Ех, Кристи, мила Кристи !!!
|
Re: Отговор
от kristi на 25.10.2008 @ 03:01:19
(Профил | Изпрати бележка) | Тази дива жълтозлатна магия на умореното от лятото, но щастливо в подарената есен дърво, никога няма да забравя, Зин.
Отварям снимките, които направи тогава, и потъвам в света на дървото като малко дете, прехласнато от топлината, с която ТО се разделя със сезона на красивостите... до следващия...
До утре, Зин. Масичката ще ни се зарадва... |
]
Re: Отговор
от ASTERI на 24.10.2008 @ 22:08:22
(Профил | Изпрати бележка) | Поздрави Kristi,
Красива поезия–изпълнена с чувство...
ПОЗДРАВИ! |
Re: Отговор
от kristi на 24.10.2008 @ 22:12:53
(Профил | Изпрати бележка) | Това едва ли е поезия, далечна.
Но че е поплак, поплак е.
Поздрави, сърдечни!
|
]
Re: Отговор
от kristi на 24.10.2008 @ 20:31:35
(Профил | Изпрати бележка) | Създаването на атмосфера не ми е в стила, Лили.
Какво пък, не сме си поделили торба сол, за да се познаваме достатъчно добре...
Точно тази твоя реакция ме изненада, но дълбоко я уважавам.
Няма да се обяснявам поплак ли е, вик ли е. АЗ съм!! Това е!
|
]
]
Re: Отговор
от kristi на 24.10.2008 @ 20:43:49
(Профил | Изпрати бележка) | | Всичко е неожъната лудост, Лили... |
]
Re: Отговор
от Hulia на 24.10.2008 @ 20:03:52
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html | "Плаках с цигулките им,
които
все по- асматично кашляха и
накъсаха струните на Седмото си небе."
***
Голяма тъга си събрала, Кристи...Пращам ти просто мъничко слънце от юг и едно добро чувство, а и...ще засвирят отново щурците, нали?
{} {} {}
|
Re: Отговор
от kristi на 24.10.2008 @ 20:35:36
(Профил | Изпрати бележка) | Всъщност това, което си отделила от текстта, хулия, е едно продължение на общуването ми с отвъдните щурци /от една моя много отдавна написана поема/, което не ми дава покой.
Тъгуваща съм, да! |
]
]
Re: Отговор
от kristi на 24.10.2008 @ 21:33:17
(Профил | Изпрати бележка) | Ти си моя невероятен отговор по твоята пътечка към светлинта!
Обич!!! |
]
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 843
ХуЛитери: 2
Всичко: 845
Онлайн сега:
