автор: milcho

Трябва да го напиша. Някои казват, че съм по добър на разказите. Не знам, ама като написах първия си и на мен ми се стори така. Затова си казах, ще участвам в
конкурса във Варна с три разказа. Смешни и не чак до там. За първата ми командировка в Италия. Това в същност ми бе втората “Западна” страна, която посетих. И такива неща ми се случиха, че не е за разправяне, но точно тях съм описал или по скоро исках да опиша. За визитата ми в Рим, Падуа и Асиаго. Има там една обсерватория такава – до Асиаго, който е един курорт в Алпите, там са се трепали, и пушкали и клали едно време нашите културни братя европейците и нашите сватове италианците, а сега съкън, прегръщат се и си пият заедно турското, или пардон гръцкото кафе.

Та казвам на Катя, моля те да ми оправиш печатните грешки – тя е ненадмината в тая дейност, дори една запетайка да има или няма, ще я види, и ще я сложи или ще я махне. Ще се прославя Катя, казвам и 100% ще ме наградят...и ще грабнем наградата на Митко Динев и ще отидем в неговия хотел, и ще си караме кефа, с теб цял един уик-енд. Катя не ми вярва разбира се, но щом се е качила на мойта кола от 36 годени, що ще чини горката. Сяда и ми проверява разказите и се смее със мен заедно и по едно време, като че ли и тя почва да си вярва в тоя уиикенд на Митко. Друг е въпроса, че като чуе Митко Динев, само името му и на мен къщата, а и София ми се вижда тясна ....Тоя казва, да не си ми прочел нищо повече от него. Простак с простак. С такива ли хора общуваш бе в тия Хули...Пиши му да знае, че моя мъж не е “селски пръч” и че няма никаква Елза в Немско. Ще му дам да се разбере само ако го срещна и ми тръска вратата. Брейййй що ми трябваше мен на Рейнски баир лозе, В краен случай на Мозелски ...Опасна жена.

Но пращам разказите. И съм 200% уверен в победата. И тръгвам с костюм. Отиваме заедно с Райсъна. Т.е. той ме води, като пале на верижка. Аз рипам там на дансинга и гледам да правя добро впечатление и се връщаме от Варна. Аз попарен. Кукиш. Наградата я грабва някаква си Валка. Малка, ама Валка. Повали ги сите там юнаци и юначки квачки... Прочетох й разказчето и си казах. Прав си Мильча, друг път никога не трябва да участваш в конкурси. Виж как трябвало да се пише кратко и с кодове. 48М4О4О и т.н. Едва в буса, се по отпускам и се смея до София, понеже ми попада под ръка един “Гръб” на едно Наде от Русе ...гледам го едно такова свито, тъжно, ама ме срина със своя гръб. Нищо лично майни...

Абе къде отивам сега, къде тръгнах, а къде ви Водя? Я тия които са се уморили, да си лягят...така и така не Ви казах нищо, от това което исках да кажа.

Ааааа исках да Ви кажа, че трябва да си довърша разказа за първата ми командировка в Гърция – 1979 г. По татово време я ...! “Айде Дромос” се казва, ама “няма време” както в оная игра по ТВто. Друг път!
Чао!

Милчо КИ

Потсдам, 2008-10-24 12:32 СЕТ


Пп. Е не е “Чао Италия!” Последния ми разказ така се казваше, от оная трилогия, ама нея ще я пусна в първата ми книга с проза, ако Илята, оня михлюзин от Херон Прес, ми ги издаде докато съм по немско. Днес ще му звънна и ще го поздравя с нещо от речника на Буземските пиячи или тукашните фенове на бирата.