автор: lira

Всичко беше илюзия
и спектакъл по Брехт.
Уморена се тръшвам
върху счупен куплет.

Всичко беше театър –
синоним на измама,
Сън от притчи и вятър,
в който мене ме няма.

По сценарий, написан
от побъркан фантаст,
тази роля те слиса,
прекипяла от страст.

Беше истинско чувство
и действителен фарс.
Любовта е изкуство,
сътворено на Марс.

Просто ти се усмихна,
после аз се вживях
и внезапно изригна
непредвиден син смях.

После здравият разум
ме напусна с протест
и отказах да сричам
предварителен текст.

А животът ми стана
трагедиен сюжет –
съчиних нова драма:
че умирам без теб.

И останах пленена
в оня шантав декор –
на космическа сцена
с галактичен минор.

Всъщност беше театър,
а сега е съдба.
Беше някакъв вятър
в лудата ми глава.

Съчинявах те дълго –
Станиславски и Брехт
режисираха нощем
моя смахнат сюжет.

Всички реплики бяха
романтични и смели.
Аз почти се разплаках
и съвсем се преселих

сред вулкани червени
и разпалено чувство...
Любовта е наистина
марсианско изкуство.

След финалната сцена
ти си тръгна смутен.
А пък аз си заченах
поетичен рефрен:

Всичко беше театър
и спектакъл по Брехт.
Аз съм мъничък вятър
и си свиркам след теб.