автор: zinka

Светът е пъстър листопад,
в нозете ми листа звънят.
Червените са „до” и „ми”,
а жълтите – „фа”, „сол” и „си”.

Кафявите са горно „ре”
и ми напомнят за море,
за непознат, но ласкав кей,
попей ми, есен, днес, попей !

Вървя през есенни листа,
зеленото по тях е „ла”-
като тъга, че в този ден
реално ти не си до мен.

Но от екрана две очи
ми пращат слънчицa с лъчи
и малко сърчице - тупти .
Бъди , любов във нас ! Бъди !