автор: roza1

Очакването ми си скъса нервите
на шипковия храст на есента.

Трепери дълго в празните си дни
под дрипите на лятни хвърчила.
Очите му не виждаха от студ,
сълзяха и попиваха във липси.
/Думите, значенията, времето
лятото реши да му отнеме./
Юмруците му мачкаха мълчанието
на всички птици тръгнали на юг.
Смехът му криволичи днес в мъглата
под тежестта на ненаписан стих.
Мечтите му подпряха колена
на остър път в разголена гора.

Очакването си лекува спомена
с ръждовото на есенни листа.

22.10.2008