автор: spirit

Душата пак разболя се опасно,
макар че церих я с поезия -
лечение фино и ефикасно,
но пък временно взе, че излезе.

Рекох си, баста, адио, не ставаш,
щом ми даваш дефекти отново.
Трийсет сребърника в банка оставих,
ще ми стигнат навярно за нова.

Размислих обаче и угризения
бодливички пак ме налегнаха,
че кръст с нея носим от толкова време
и дадох шанс, рекох- последен е..

Речено сторено, четох обяви,
затърсих душевед дипломиран
(тези пък дефицит се оказаха),
хеле, намерих накрая един..

Майсторе, здрасти, лошава работа,
дамата е закъсала много
и фИра взе нещо често да дава,
просто плаче за основен ремонт.

Ама внимавай - малко особена
тя е, чешитка нещо си пада,
мечти си отглежда, търси любови
и по чужди трагедии страда.

Хайде, наслука и работа лека,
а аз, докато ти ремонтираш,
със валидол ще почерпя сърцето,
а пък тебе със шшшуменска бира.