автор: divkozel

Не бива да се търсиш из ръцете ми,
сред многоцветните визитни картички,
сред сутрешната преса, сред клавишите,
сред струните, до ножа и до хляба.
Изпуснах те - маслинено си хлъзгава!

Оттегляше се плавно, върволичещо.
Забравях ароматите ти сутрешни –
невинните ти врабчови ухания,
топлообменът, предвещаващ взривове.
До дъно ме изпиваше денят!

Барикадиран съм сред словесата си.
Раздумват ме, одумват ме, обдумват ме.
Безсънен съм, бездумен съм, безумен съм.
Отекващото ти отдалечаване
зловещо ампутира тишините ми!