автор: Liulina

Вървях и конят в мен подивя,
завързан с верига човешка,
мустанг съм, а не препускам в нощта,
затворена в някаква грешка.
Безумно забивам аз нокти и хапя,
сърцето си в кървави длани държа,
а музика друга сега ще разтапя,
душата в, която лежа.
Ти си прозрачен и някак свит,
между своите къси ръце,
мустангът в мен цвили пребит,
а черният флаг има лице.
Като камбани забиват се в мен
и като дъжд от копия - думи зловещи,
дали ще приличаш поне веднъж,
на надежди в запалени свещи.
Едва ли! Ръцете ти връзват ме пак,
към земните дебри и двери,
аз цвиля окован, самотен мустанг
а двоини са твоите алкохолни истерии!