автор: Aglika

Под лунни плисъци, със звездни стъпки
пристъпях тихо сред заспалата гора...
В магьосен Свят, от страх изтръпнала
съзрях ловец подир подплашена сърна.

Сънят се втурна мисълта ми да погали...
Приседнах тихо връз приспаната трева.
Виденията приближиха, но едва ли
ме виждаха и аз притихнах, ей - така...

Ръце протегнах с нежност към сърната,
а към ловеца се извърнах с молещ глас...
Но в миг! - искра на мълния огря гората!
И осъзнах - сърната от съня... била съм аз.