автор: vitaniq

Някой ден...
светът ще осъмне
облян от дъжд,
а чадърите
ще бъдат цветя
във пустинята.
Под мостовете
чувствителността,
избягала от
охранените си стражи
ще протяга ръце
към тялото на огъня
и той ще я гали,
покривайки я
с топлина си.

Някой ден...
ще разхвърляме звездите,
събрани в джобовете ни
срещу Луната
и тя ще засвири
отново сонатата си
с най-нежни тонове
и акустиката ще
избяга от каменните стени,
за да се отдаде на вятъра.

Някой ден ...
най-острият звук
ще бъде от плясъкът на вълните,
целуващи
превърналите се в брегове
устни на Земята.
И учестеният им пулс
ще се прелива в
цветовете на дъгата.

Някой ден...
примката на обесените въжета
ще изкрещи
от умора
и ще се скъса,
превръщайки се в цвете.

И тогава очите ни
ще се събудят!
Някой ден...

Когато отворим очи.