автор: sradev

Доброто трябва да се върне преди да се е прокиснало.
госпожица доктор Бодикрав

- Ах, но защо точно в страната на Юмрука, - възкликнаха хором Циркония и Пишманка, там не е за жени.
- Мъжете са като циреи. Истинската им същност излиза, като ги притиснеш, - отговори Бодикрав, самотата е най-силна в подтискането. Тогава душата по-лесно излиза.
- Колкото и да е стисната?
- И най-широката душа може да се натика в миша дупка, след като се изкове в самота. Юмруците са пълни със самотност.

Екипираха се добре непослушничките. Взеха синьо за под очи, червено за уши, остри думи за четкане, зелеви глави, наметнаха плащовете на дълга и прелетяха до града на Дългата Ръка да търсят добрата дума. Още от входа без малко да ги прегази една каруца с пари. Парите стърчаха от колелата, лепяха се по лицата на пътниците, обвиваха ръцете им и се уригваха на коняк.
- Абе проклетнико, - извикаха непослушничките, поне една добра дума не можеш ли да кажеш за извинение!
- Добрата дума си я прибрах оня ден. Беше малко прахолясала, поизтъркана, но я турих в мазето да плесеняса. После се уплаших, че ще ми подкопае авторитета и я сложих в чекмеджето. Уплаших се, че ще се самоотключи и я закопах в градината, но си рекох, че ще подяде корените на златното дърво. Турих я в хамбара на спомените, но и там тя си показа рогата - припомни ми за подадената ръка.
- Нима и ръка си подавал?
- Случи се и все още съжалявам. Тупах се, тупах в гърдите, ама не помага. Най-сетне я прибрах в джоба та ми олекна, но тя пък пипна петте гроша.
- Каква пък добрина за 5 гроша си направил?
- Дадох ги като бакшиш и от тогава все ми тежи. Колко чинии изпотроших и пак съм на зян.
- А тези пари, дето стърчат от ботушите ти?
- Те са слама. Тук всички пари стават на слама - много бързо тече времето.

Хм, помислиха си непослушничките, времето на парите им бързо, а времето на душата им замръзнало - като че ли Страшният ей сега ще изникне от онази землянка барабар с дрипите си. Прибраха набързо добрата дума и мигновено се върнаха в школото да я консервират.