автор: dressy

накъде си тръгнал с този куфар,хосе
настървеното време изяде старата сянка на смъртта
и следите свършиха някъде пред камбанарията
в онзи розов храст нецъфтял от години
толко дълго тече реката
цял век че и повече
не свърташе духа си по бреговете
влачеше косите на самотата в недрата си
черни и топли
спри хосе
остави сламената шапка на прага
и разлей гласа си по стъклата
да стигне до залеза отвъд мен
само ти умееш да връзваш
възлите на златната панделка
шепни ми
онзи вятър който живее в сърцето
раздра последните сълзи на луната
и тишината възкръсна в гърдите ми
светла и непокорна
целувай ме хосе лудо
преди да замръзнат вълшебствата
налей себе си в гърлото на нощта
изпий капките вечност
и онази бледа ласка на земята
която те държи в капана на нищото
преди да тръгнеш хосе
няма много линии за прескачане
само тази която разделя днес от днес
обичай ме