автор: mamcheto

Забързан, задъхан, забравил
човечността си до мене вървиш.
Ежедневно, злобливо, жестоко
ме нападаш със цел да раниш.

Бездушно, безмислено, жалко,
битуване с емблема – живот.
Елементарно, страхливо, ненужно
оправдание за жената-робот.

Без мечти, без сълзи и без обич
на къде си се залетял?
“Ще прегазвам, разкъсвам и мачкам”
И си мислиш "ще бъда успял!".

Ти си жалък, нещастен и гладен.
Няма жътва. Не си си посял.
Сърцето, душата, мечтите ми
не поглеждаш. Не би и посмял!

Ако дълго, болезнено дълго
във очите ми вгледаш се. Там
неразбиращ, потресен, объркан
ще откриеш, че вече си сам.

6.10.2008 г.