ХуЛите » произведение "Мама"

» Начало

» Ориентир

· Правила

· Указания

· Сдружение ХуЛите

· Издателство ХуЛите

» ХуЛи

· Изпрати ХуЛа

· ХуЛитека

· Архив на ХуЛи

- всички текстове

· Екипът си хареса

· Без коментар

· Потърси ХуЛа

» ХуЛитери

· Твоят профил

· Лични бележки

» Още Хубости

· ХуЛименти

· Електронни книги

· Видео ХуЛи

· Фото ХуЛи

· Речници

· Стъкмистика

» ПоХвали ни

· Наши бутони

· Реклама

» НаХуЛи ни

» Форумни ХуЛички

» RSS обмяна

дарения по сметка

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:

Нов: StudioSD

Днес: 1

Вчера: 0

Общо: 14144

Онлайн са:

Анонимни: 584

ХуЛитери: 4

Всичко: 588

Онлайн сега:
:: rhymefan
:: LioCasablanca
:: AGRESIVE

:: Oldman

» още статистика

««

Април 2024

»»

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

[ добави събитие ]

Публикуващи администратори:

aurora

alfa_c

viatarna

Valka

anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:

hixxtam

BlackCat

nikikomedvenska

kamik

Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:

Administrator

С благодарност към нашите бивши колеги:

mmm

Angela

railleuse

Amphibia

fikov

nikoi

Мама

автор: kristi

Мама никога не ми каза, че съм хубава.
Плетеше плитките ми, връзваше панделки,
целуваше челцето ми с топлите си ръце,
гладеше всичките ми прищевки с усмивка.
Всеки първи сняг влизаше у дома като празник
с вика на мама: Ставайте! Ще ви затрупа.
След това тя рисуваше ококорените ни очи
и се смееше на облаците в тях като дете.
Мама никога не ми каза, че ме обича.
Раздираше нощите с тревожното си безсъние,
закърпваше всички мои сълзи, търкулнати
след опитите ми да подпра облаците,
изсипваше се като градушка над болките ми,
за да ме научи на тихо и кротко обичане.

Аз никога не казах на мама, че я обичам.
Синовете ми, защо ли, приличат на мен…

Публикувано от valka на 18.10.2008 @ 16:00:00

рекламирай този текст на първа страница

» Повече за
Други ...

» Материали от
kristi

Авторът не желае да се оценява произведението.

Отпечати текста

23.04.2024 год. / 22:52:56 часа

добави твой текст

"Мама" | Вход | 22 коментара (47 мнения) | Търсене в дискусия

Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Мама
от Ufff на 18.10.2008 @ 16:09:44
(Профил | Изпрати бележка)

Бездумната обич е нещо много съкровено.

Re: Мама
от kristi на 18.10.2008 @ 16:17:41
(Профил | Изпрати бележка)

Бездумната обич е за силните, уффф?
Аз не съм. Затова и написах.

]

Re: Мама
от Luna (gzandeva@abv.bg) на 18.10.2008 @ 17:04:31
(Профил | Изпрати бележка) http://www.gzandeva.com, www.poetiskitara.com

Как можа да го прочетеш в душата ми... Това винаги е било най-голямата ми болка, която ме е карала да бягам надалече.И без да искам, се повтарям в мамината кожа...Съсипващо е. ::::::

Re: Мама
от kristi на 18.10.2008 @ 17:19:08
(Профил | Изпрати бележка)

Докоснала съм болно място, геви, съжалявам.

Моята душа разплитах, моята, която овъзлена търси себе си...

]

Re: Мама
от gorski на 18.10.2008 @ 17:24:13
(Профил | Изпрати бележка) http://shtyrkel.eu/forum/index.php?automodule=blog&blogid=86&

Майките никога не казват очевидното. Синовете - също. Но човек винаги копнее да го чуе.
Поздрав за дълбокото откровение! :))

Re: Мама
от kristi на 18.10.2008 @ 17:58:45
(Профил | Изпрати бележка)

Ох, и майките са човеци, все пак.
Но го осъзнават едва когато очакват признанието в обич, което им е така потребтно, така потребно...

Приятно ми е, че се обади, горски!

]

Re: Мама
от Vesan (proarh92@abv.bg) на 18.10.2008 @ 17:26:01
(Профил | Изпрати бележка)

Кристи, Кристи...
Стисна ме за гърлото този стих!

Re: Мама
от kristi на 18.10.2008 @ 18:00:41
(Профил | Изпрати бележка)

Преди да го напиша така ме беше стиснало, че...

Радвам се на присъствието ти, Весан!

]

Re: Мама
от LATINKA-ZLATNA на 18.10.2008 @ 17:48:51
(Профил | Изпрати бележка)

"По делата им ще ги познаеш!" е написано във Великата книга!

Майка ти точно това е направила!

Поздрави, за хубавия стих, Кристи, написан с много обич!

Re: Мама
от kristi на 18.10.2008 @ 18:09:32
(Профил | Изпрати бележка)

Боже, колко малко ни е потребно... дали изразено с думи, дали с дела... няма значение. Важното е да го усетим!

Благодаря, лат!

]

Re: Мама
от Omaia на 18.10.2008 @ 17:55:44
(Профил | Изпрати бележка)

Това е стих написан със сълзите
на всички неказани "Обичам те".
Красива тъга си наляла в думите си.
И си влязла в лирическата без остатък.
Прегръщам те, безмълвно обичана!

Re: Мама
от kristi на 18.10.2008 @ 18:19:40
(Профил | Изпрати бележка)

Това е стих написан със сълзите
на всички неказани "Обичам те".
Красива тъга си наляла в думите си.
И си влязла в лирическата без остатък.
Прегръщам те, безмълвно обичана!
.................................................................................

Всичкото неказване на "Обичам те" е грях! За съжаление усещаме го едва когато или сме изгубили скъпите си, или себе си. Втората загуба е по- страшна.

И аз топличко те прегръщам!

]

Re: Мама
от esperanca (medina@dir.bg) на 18.10.2008 @ 17:57:28
(Профил | Изпрати бележка)

kristi , и на мен мама никога не ми каза "обичам те", но всеки миг от всеки ден аз знаех, чувствайки го, аз никога не и казах "обичам те", но винаги се стремях да показвам всеки ден това, което никога приживе не и казах.
При всяка възможност повтарям на сина си колко го обичам, той ми го казва често.
След смъртта на мама остана да ми тежи една горчилка в душата, че никога приживе не и казах "обичам те"...

Re: Мама
от kristi на 18.10.2008 @ 18:57:16
(Профил | Изпрати бележка)

Есп!
Обичането не е в казването и ти го знаеш, защото си не само смисляща, а и усещаща. Себеотдаването не е празник с балони, а тежък ритуал, който обрича вричането, каквото и да означава това.

Благодаря ти, че прочете!

]

Re: Мама
от betina на 18.10.2008 @ 18:00:34
(Профил | Изпрати бележка)

Всичко в живота е кръговрат, Кристи! Понякога е болезнено...
Но има ли смисъл от две думички след като ти го доказват на дела!... Бъди щастлива и така! Стихът ти е силен.

Re: Мама
от kristi на 18.10.2008 @ 19:07:50
(Профил | Изпрати бележка)

Всичко в живота наистина се повтаря, бет! И това, че е болезнено не е изненада.

А от двете думички наистина има потреба, повярвай ми!
Бъди щастлива, както на тебе ти е потреба!

()

]

Re: Мама
от radi_radev19441944 на 18.10.2008 @ 18:31:30
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg

Много ми хареса, Крис. Много.
Защо ли толкова късно си спомняме за тези неща?

Re: Мама
от kristi на 18.10.2008 @ 18:47:52
(Профил | Изпрати бележка)

Всъщност моето късно е предварително, ради.
В момента, в който усетих, че детковците трудно откъртват думите за обич, си дадох сметка как е очаквала мама да я стопля. А как, като сама та тя ме е учила на твърдоглавие, ъм?............. нещата от жгивота...

Ради!!!

]

Re: Мама
от mariq-desislava на 18.10.2008 @ 18:47:19
(Профил | Изпрати бележка)

Животът е кръговрат от обричания и невъзможно щастие... Кристи, стихът ти е израз на богатство - от обич, от щастие, от спомени. И ранимостта ни е признак, че все още сме живи. Стих като вик!

Re: Мама
от kristi на 18.10.2008 @ 19:24:37
(Профил | Изпрати бележка)

Хубаво си го казала, милата ми - невъзможно щастие. Дали е така?
Аз съм малка дъщеря, малка мама на двама сина, малка клетчица, която пулсира за да бъде... И жива съм, да! Все още си задавам въпроса: Защо, Господи?

]

Re: Мама
от beche на 18.10.2008 @ 19:01:37
(Профил | Изпрати бележка)

Хареса ми!

Тя е била твоята сурова малко, но много мъдра мама.:) Това е по-добрият урок за нас децата.
Колкото и да не искаме копираме родителите си в много моменти. За да разберем достатъчно, че са ни обичали истински.
А ти казвала ли си на твоите момчета, че ги обичаш?:)
Размисли ме...

Re: Мама
от kristi на 18.10.2008 @ 19:40:28
(Профил | Изпрати бележка)

Излях го, скъпа, изпях го, щото душата да ми съмне.
То, че предаваме посланията си, предаваме ги, но до ще да е чудо следващите да чуят...

]

Re: Мама
от Drugata_vmen на 18.10.2008 @ 19:27:36
(Профил | Изпрати бележка)

Защото както всички знаем "Крушата не пада по далече от дървото!"
Поздрав от мен и от Другата в мен!;)

Re: Мама
от kristi на 18.10.2008 @ 20:02:47
(Профил | Изпрати бележка)

Пада, да. Но и боли от това. Относителност някаква...
Силните майки или предават силата на децата си, или ги обричат на слабоватост, от която трудно ще се избягат. Децата.

Бе сложнотия, на която и аз нямам нямам отговор...

]

Re: Мама
от vrabets на 18.10.2008 @ 19:55:49
(Профил | Изпрати бележка)

... само майките могат тихо и кротко да обичат, без да чакат да им го казваме ...
:) Здравей Кате!

Re: Мама
от kristi на 18.10.2008 @ 20:16:59
(Профил | Изпрати бележка)

Обичам те бе, човеченце мило!!

Аз вече съм от другата страна на барикадата, дето очакването е резултат от случването. Като преминеш тази огнева линия ще ме разбереш.

]

Re: Мама
от apostolicia на 18.10.2008 @ 19:57:43
(Профил | Изпрати бележка)

Развълнува ме стихотворението ти, Кристи. Ако имаш тази възможност, незабавно отиди да й кажеш, че я обичаш, въпреки че тя вероятно ще те изгледа същисана и най-много да каже:Лудо момиче! Какво ти става?! Защото има момент, когато разбираш колко си закъснял... Поздрав за силното стихотворение.

Re: Мама
от kristi на 18.10.2008 @ 20:27:36
(Профил | Изпрати бележка)

Жевотът е низ от закъснялости, apostolicia.
Премъдричко се обличам с дрешката на прощаващата, щото да приема като нормална закономерност забравата на моите деца.... Тъжно, но животът е галеникът на Всемира.

]

Re: Мама
от Silver Wolfess на 18.10.2008 @ 20:38:54
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver

Най-истинската любов не се нуждае от обяснения с думи и това си пресъздала чудесно.
Поздрав, Кристи!

Re: Мама
от kristi на 18.10.2008 @ 20:57:23
(Профил | Изпрати бележка)

Най- исинската любов е любовта на майката, виеща с вълкодавите, мила ми , Лили. И то(и го знаеш!

Другото е измислица...
() () ()

]

Re: Мама
от regina на 18.10.2008 @ 21:03:22
(Профил | Изпрати бележка)

няма нужда от много думи, от повтаряне, от афиширане...вярвам в безмълвната обич...
хубав стих, Крис!!

Re: Мама
от kristi на 18.10.2008 @ 21:15:51
(Профил | Изпрати бележка)

Така е рег, милата ми.
Думите са само знаци, които не винаги са достатъчни.
И отвъдното не е достатъчност. Тогава?

Как ми се иска Там да е красиво...

]

Re: Мама
от theheart_ofthefire на 18.10.2008 @ 21:41:42
(Профил | Изпрати бележка)

моята ми го каза само веднъж...
най-великият миг...

страхотен стих!

Re: Мама
от kristi на 18.10.2008 @ 21:59:01
(Профил | Изпрати бележка)

Боже, дер да на де мойта шибана уж магистрала, де твойта пътечка, малчо хубав!...

Да му се невиди и докосването! Обич!!!!

]

Re: Мама
от timon (timon_a@abv.bg) на 19.10.2008 @ 03:35:55
(Профил | Изпрати бележка)

В къдравите облаци прочетох думичките...
t.

Re: Мама
от kristi на 22.10.2008 @ 17:07:01
(Профил | Изпрати бележка)

Там са, тим...

]

Re: Мама
от ami на 19.10.2008 @ 09:16:25
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/anamirchewa

Защото само от такава като теб може да се родят такива като теб:)Като милувка е Крисце:)

Re: Мама
от kristi на 22.10.2008 @ 17:08:01
(Профил | Изпрати бележка)

Защото всичко се повтаря, ами.

]

Re: Мама
от Wendy (rusiqt@abv.bg) на 19.10.2008 @ 09:46:10
(Профил | Изпрати бележка)

Настръхнах! Сякаш за мен си го писала...
И аз казах на мама, че я обичам, когато вече не можеше да ме чуе...

Re: Мама
от kristi на 22.10.2008 @ 17:09:02
(Профил | Изпрати бележка)

Всъщност казването е много относително нещо...

]

Re: Мама
от jezabel на 19.10.2008 @ 21:10:42
(Профил | Изпрати бележка) http://littlejody.wordpress.com/

Имаш време и за двете, Крисице, все още. Кажи им го. :)
Много е хубаво!:) :)

Re: Мама
от kristi на 22.10.2008 @ 17:09:49
(Профил | Изпрати бележка)

Ще, джез, ще!

]

Re: Мама
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 22.10.2008 @ 22:04:45
(Профил | Изпрати бележка)

Аз никога и на никой няма да спестя тези думи, Кристи! Толкова много дават на душата, обрекла светлите си чувства на теб! Нека го чуе човекът, заслужил думите "Обичам те!"

Дано твоята майка е чула безмълвната ти обич...

Re: Мама
от kristi на 24.10.2008 @ 19:48:36
(Профил | Изпрати бележка)

Сложно е, паст.
Аз съм от спестяващите думите. Разчитам на сетивата. И всъщност много и много пъти със сетивата си съм усещала, както и са ме усещали. Това е. Потреба ми беше да го споделя, направеих го...

А ти си съкровище!

]

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите

Сродни връзки

Рейтинг за текст

Опции

Р е к л а м а