автор: mi_me_to

Тя сънува
птици,
да разтварят небето,
в очите й.
Сънува крила,
достоверни толкова,
че летя.
От връхчета бели облаци,
завърза косите си.
Да ухае на улици,
през които, той скиташе.
Тя го сънува.
Усмихната, в страх да го докосне.
А той... беше истински.
Като полъх,
вятър на стъпки
белязал стенанията й.
Бе сън.Бе гола.
Остана в душата й.
И сънува душата му.