автор: Liulina

Като виртуалност и натуралност!
Думите ти казани,
писани,
мислени,
напечатани,
липсват ми!
Тялото ти,
мислено си представям,
обхождам го свойски,
подтискам се,
ти си конят и конника,
с липсващи подкови си,
на далечен път,
със стрелка нататък ...
Усетен си ...
сърцераздирателно,
ми си свива под лъжичката,
намират ме сълзите,
стичат се навътре,
от сухите външно очи,
мокрят сърцето ми,
защото те няма,
измито е,
но горчи тишината
и твоето отсъствие!