автор: ljastoviza

Теодор Майс седеше на масата в болничната стая и прехвърляше през пръстите си позлатената писалка, която ползваше само когато трябваше да напише саморъчно или да подпише съдбовно важен документ.
Пред него в разтворена папка с масивна кожена подвързия беше положен празен лист пергаментова хартия.
Теодор Майс се опита да поеме дълбоко въздух и изохка сподавено от болка. Погледът му веднага се насочи към големия надлъжен шев, който се простираше от горе до долу на гърдите му и който му напомняше постоянно, че там, вътре, вече биеше ново сърце. В прозорците се оглеждаше мекото есенното слънце, а вън се стрелкаха лястовици като малки арбалети и сякаш се опитваха да пробият синевата с острите си крилца.
Теодор Майс, едър, внушителен мъж около шестдесетте, с орлов поглед, месести устни и дълбока трапчинка на брадичката, която му придаваше особено решителен и непоколебим вид, отвори писалката и се приведе над пергаментовия лист. Замахна с нея като с острие и започна да пише:

ЗАВЕЩАНИЕ

Аз, Теодор Майс, роден на 13 май 1949 година в Нойентрум, в пълно присъствие на духа и притежание на душевните си сили разпореждам собственоръчно, в случай, че....

В този момент телефонът иззвъня. За миг мъжът се поколеба дали изобщо да вдигне слушалката, но после рязко посегна към телефона:
- Майс! - отговори той с нотки на раздразнителност в гласа.
- Теодор, ако ти направиш това, значи наистина си напълно полудял! - прозвуча възбудено гласът на жена му. - Кой знае от какъв психар са ти присадили сърце...
- Клара, излишно е да коментираме! - опита се да се овладее той. - Решението ми е окончателно и необратимо! И спри да ми звъниш на всеки половин час, нищо не можеш да промениш. Край!
Затвори телефона и се отпусна на стола. „Тези хора не искат да разберат, че вече нищо не е същото и никога няма да бъде, както беше преди, слава Богу!”
Цял живот бе трупал пари и недоволство, недоволство и пари, и пак недоволство, и пак пари ... И колкото повече пари натрупваше, толкова по- недоволен ставаше. Животът го отегчаваше - вече не можеше да му предложи нищо ново. Беше ходил навсякъде по света, позволяваше си, щом си пожелаеше, всяка прищявка на техниката, всеки хит на бижутерията, последната дума на автомобилната индустрия.
Живееше в просторно имение, за което се грижеха няколко икономи, дузина градинари и най-известните дизайнери от близкия град. Във внушителната му вила обаче вечер го посрещаха също толкова недоволната му жена Клара, петте му кучета и трите котки. Каквото и да правеше, Клара беше почти винаги в лошо настроение и не пропускаше да му напомни какво още не е свършил: новият й учител по тенис нямал необходимите обноски, откога му повтаряла да й намери нов, не виждал ли, че този учител й предизвиквал постоянен стрес; домашният лекар на животните им вече бил остарял много, започнал да забравя важни неща, които му разказвала за поведението им и не взимал мерки - ето, едната котка отново нахапала рамките на скъпите й очила, а Теодор не отивал да й ги смени, не търсел и нов лекар за горките животни...
Синът и дъщеря му се бяха изнесли, минаваха понякога за уикенда, а той едва ги изтрайваше, защото постоянно имаха разправии помежду си. Синът му, след като завърши частен колеж, си беше дал неопределено дълго време да реши с какво точно иска да се занимава, и скиташе из целия сват в търсене на своето предизвикателство. Дъщеря му опитваше да следва в различни области, но бързо се разочароваше от всяка и така вече четири години и тя търсеше себе си.
Теодор Майс беше доскоро човек с железни принципи. Считаше благотворителността за безумие и проява на човешка незрялост, думата приятелство беше чуждица в неговия речник и неприемливо явление в светогледа му, печалбата днес и финансовото осигуряване на старостта, неговата и тази на семейството му - основен стимул на битието му.
Беше отговорен съпруг и баща и като такъв запълваше своевременно зейналите дупки в банковите сметки на изтънчената си съпруга и превъзходните си деца. Никога не си губеше времето да разсъждава върху себе си и да търси нещо друго, освен възможности за нови печалби. Не обичаше нито концерти, нито театри и прочее интелектуални събития, не обичаше да остава насаме със себе си, не обичаше да се самовглъбява. Радваше се на телевизора си с около 150 програми и докато прещракаше вечер всички, ставаше време за лягане.
През лятото устройваше в почивните дни градински увеселения в имението си, на които канеше преуспели търговци и влиятелни хора от финансовия свят заедно с жените и децата им от първия, втория и т.н. бракове. През зимата се ограничаваше до тесен кръг кръг избраници, от които зависеше разширяването на бизнеса му с недвижимо имущество и ценни суровини.
Една сутрин преди няколко години Теодор Майс влезе в кабинета си, тръшна чантата на бюрото и тъкмо започна да отваря получените писма, когато телефонът иззвъня.
- Фирма за недвижимо имущество „Щастие”, на телефона Теодор Майс! - с бодър глас почти издекламира той.
- Татко, добро утро! Аз съм, Грегор! Здравата съм загазил...
- Къде си? - попита изведнъж много притеснено Майс.
- Къде мога да бъда? Нали знаеш...? - отговори синът му отсреща.
- Откога си там?
- Ами, от четири дни! Не можах да си тръгна. Сега не ми остана пукната пара да платя...
- Как така не ти е останала пукната пара?! Няма и година, откакто ти преведох един милион евро! Какво го направи? Знаеш ли как се изкарват тези пари?! Нали уж беше вече спрял, нали каза, че започваш начисто?! Нали…?! - Теодор усети как лявото му рамо и ръката започнаха да изтръпват, а само секунди след това пареща болка се разля по цялата му лява гръдна половина.
От известно време беше станало ясно, че синът му, освен че не спираше да кръстосва света, имаше и един сериозен проблем - страдаше от зависимост към секса. Не помагаха нито психотерапии, нито лекарства, нито съветите на Майс, нито предупрежденията. Влезеше ли в бардак - край! Грегор се застояваше там с дни, прахосваше всички пари, които имаше в наличност, а после трябваше някой да дойде, да плати дълговете му към сводниците, за да го пуснат да си тръгне невредим. След последното лечение при една хомеопатка положението уж се беше закрепило, Теодор гласува доверие на сина си и като доказателство за това преведе на банковата му сметка сумата от един милион евро.
- Чакай във фоайето на хотела, ще пратя някого с парите! - каза Майс, но преди да успее да позвъни на един от подчинените си, се строполи на земята и загуби съзнание.
Дойде на себе си в болницата след няколко дни. Лекарите му съобщиха, че е прекарал тежък инфаркт и се е наложила спешна сърдечна операция, която, както виждал, преминала успешно. Отсега нататък трябвало да промени стила си на живот - да намали работата, да започне да спортува и непременно да намира достатъчно време за себе си, за някое хоби, например. Теодор Майс се позамисли, но след като се прибра от рехабилитационната клиника, продължи да живее по същия начин - да работи от сутрин до мрак, да разширява бизнеса си, да трупа пари, а вечер да заспива с дистанционното управление на телевизора си в ръка. Клара продължаваше да е недоволна и да му посочва пропуски, а децата му - да търсят себе си в най-различни начинания, от които бързо се отказваха, защото ги намираха за неподходящи.
Когато дъщеря му Софи дойде една неделя и съобщи на родителите си, че е решила да се омъжи, Теодор се зарадва. Ето, сега Софи щеше да си има мъж, който да се грижи за нея. Момчето се оказа много симпатично, банкерче някакво, с много енергия и планове за бъдещето. Направиха годежа, а Теодор Майс преведе на бъдещия си зет три милиона евро, защото беше много впечатлен от самостоятелния проект, който младият мъж мечтаеше да започне, а нямаше необходимите средства. След няколко месеца обаче, Софи започна да подмята, че май е прибързала с решението си да се омъжи. Все пак можело да срещне друг мъж, който да отговаря повече на представите й. Това, което преди харесвала у Клемент, изведнъж изгубило значение и сега между тях властвала непоносима скука…
В един мразовит февруарски ден Софи се обади на майка си по телефона и й съобщи, че се е изнесла от общото им жилище с Клемент. Решила да поеме собствен път и записала да учи дизайнерство в Париж. Баща й, ако обичал, да й преведял достатъчно пари, защото Париж бил скъп, а тя не искала да живее в някой от периферните му квартали.
- Разбира се, че трябва да помогнеш на детето! - отсече Клара.
- Нашите деца май никога няма да се захванат с нещо трайно! Докога ще плащам прищявките им?! Докога?! И защо са такива? - повиши тон Теодор Майс.
- Какви са, Теодор? - стрелна го мълниеносно Клара.
- Ами, непостоянни са! Нищо не правят по цял ден, във всеки случай - нищо полезно!
- Ти пък каква представа имаш от децата, или може би искаш да кажеш, че аз съм ги възпитала погрешно?! Аз, която заради тях се лиших от собствена кариера и си останах като порядъчна майка вкъщи? Аз, която на родителски срещи се застъпвах пред некадърните учители за тях и се борех за всяка тяхна оценка?! Аз, която винаги съм се грижела да не им липсва никога нищо?!
- А кой ви направи възможен такъв живот? Кой ви изкарва парите? Кой? - изкрещя Теодор и усети отново онази същата парализираща болка в лявата част на гърдите си
- Пари всеки може да изкарва! По-важно е, че теб винаги те е нямало вкъщи! А когато тялом си тука, умът ти е все някъде другаде!
На Теодор му прилоша, пребледня целият, олюля се и Клара успя в последния момент преди да падне, да го положи на фотьойла. Извика лекар. Откараха го по спешност в болницата. Отново инфаркт, отново сърдечна операция…
Когато се прибра у дома, силите му стигаха вече само за най-дребни неща: да се избръсне сутрин, да отиде до пощенската кутия и да вземе пощата, най-много да разходи само едното куче. Започна да става все по-неуверен и по-несамостоятелен в действията си, нуждаеше се все повече от чужда помощ. Но помолеше ли Клара за нещо, тя му отговаряше: „ Това и сам можеш да го свършиш! Какво си се отпуснал?!”
Когато лекарите казаха, че единственото му спасение би могла да бъде сърдечна трансплантация, Теодор се съгласи веднага. „Докторите преувеличават!” - отсече Клара. Софи и Грегор нямаха време да се занимават с баща си, той не можеше да е толкова болен, колкото се мъчеха да го изкарат…
Теодор Майс имаше късмет. Намери се бързо подходящо сърце, което специалистите му присадиха успешно. Минаваше вече третата седмица в болницата, откакто го бяха трансплантирали. За първи път в живота си той имаше толкова много време да се замисли и искаше да мисли върху себе си. Кой остана до него в тези тежки дни? Софи и Грегор се появиха само веднъж и бързаха да си тръгнат. Клара постоянно се извиняваше, че имала много работа около имението, затова му се обаждаше всеки ден по телефона сутрин и вечер, но беше дошла да го види точно четири пъти.
Кой беше около него, кой го подкрепяше да оцелее? Кой му носеше чай, кой държеше ръката му, кой го потупваше насърчително по рамото, кой му четеше днешния вестник, кой го придружаваше до тоалетната и му помагаше да се избръсне? Теодор Майс прехапа болезнено устни и въздъхна: медицинската сестра Й. от Индия, другата медицинска сестра К. от Еквадор, медицинския брат Н. от Еритрея, д-р П. от ЮАР, д-р М. от Румъния, д-р С. От Аржентина.
Посегна отново към писалката и продължи :

Аз, Теодор Майс, роден на 13 май 1949 година в Нойентрум, в пълно присъствие на духа и в пълно притежание на душевните си сили разпореждам собственоръчно, в случай, че почина, съществуващото до този момент завещание от 5. 11. 2000 да бъде считано за невалидно.
Лишавам от наследство преките си наследници Клара Майс, родена на..., Грегор Майс, роден на… Софи Майс, родена на…
При това завещавам след смъртта ми да получат:
- Каритативна организация „Милосърдие”, клон Индия - 15 милиона евро за подпомагане на болници и прилежащи болнични заведения.
- Каритативна организация „Слънчева усмивка”, клон Еквадор - 10 милиона евро за изграждането на домове за безпризорни деца.
- Каритативна организация „Път за всеки”, клон Еритрея - 10 милиона евро с цел посторояване на домове за стари хора и инвалиди.
- Каритативно сдружение „Надежда”, клон ЮАР - 5 милиона евро за създаване на центрове за възпитателна работа с малолетни престъпници.
- Каритативен клуб „Подай ръка”, клон Румъния - 10 милиона евро за построяване на приюти за бедни и бездомни хора.
- Помощна организация „Започни нов живот”, клон Аржентина - 10 милиона евро за изграждане на терапевтични комуни за лечение на хора със зависимости.


Щусинген Подпис:

3. 09. 2007 Теодор Майс