автор: ASTERI

Бели коне в съня ми препускат,
на някъде с тях и аз пак летя,
тревогите дневни за миг ме напускат
и твоето име в съня си шептя.

Само в съня си те виждам отново,
на тебе говоря–говориш и ти,
и с тези коне– вървим все надолу
към извори чисти с пенливи води.

Бели коне в съня ми препускат,
аз бързам до някъде с тях–
но те ме отвеждат, където си искат
и не питат: искаш ли пак...