автор: mariq-desislava

По токчета голи
вися на твоята корона,
изпразнена и семенно
разтворена.
Обезвънчена съм
и утробата на пустинята
поглъща стоновете ми,
влажни и уголемени
от плодовитост и своеволие.
С настръхнали пръсти
под езика ти се провирам.
В мен се разливаш.
Зачевам с теб
и от теб простирам
антени към вторачените зърна
на космоса новороден.