автор: melpomeni

Бели тухли
Островърхи листа
Издължено стебло, опитващо да достигне слънцето
Усукана тел - простир, натежал от пране
Червени гащички прикриват грозният ъгъл в стената остреща

Бяла саксия, липсва вода
Малки дупки в белите тухли
И тук съм аз
Броя прозорците до тавана
Боса, розов пеньоар, мокра коса и току що забъркано кафе с малко захар

Пиша с лека скорост по белия екран
Вятърът раздвижва сивите кепенци на прозорците
Завесата се спуска натежала от желание да скрие твоите ръце по моята шия
Тук замлъквам
Няма думи
Двора е чист и бял
Тихо само ти шептиш
Аз аз съм бяла сянка в късния следобед

Саксията има нужда от вода
Островърхите листа наежено бягат към небето
Кафето свърши
Лек аромат на цигара
Затварящо проскърцване на врата
Твоите стъпки до входа
Тук съм пак на белия двор
До малките тухли
Пиша