автор: smile1

Пристъпвам боса
по килим от есенни листа,
и слънце нося
в ръката си,
на теб да подаря.
Във мъжката ти длан
да го поставя,
носи го,като Божи дар!
Сърцето от отмала
да загрява,
в очите ти да пали
златна жар.
А ти,раздавай чувства огнени,
от думи-
слънчеви слова!
на всички
от любов оголени,
затопляй ледени тела!