автор: angar

Околовръст,
на длъж и на кръст,
свистят магистралите!

Строени от нас.

Своя живот,
своята младост и страст
оставяме в тях!

Всяка точка от тях
е капчица пот от челото!

Всяка точка от тях
е капчица кръв от сърцето!

Всяка плочка е сплав
от дълг,
от любов и мечти!

Всяко време налага
своя основен строеж.

Днес
в първия ред
стоят магистралите!

Нужни са
на живот и на смърт!

Знаем –
да се откажем,
да отложим макар,
означава на практика
неизбежен инфаркт!

Всяко наше усилие те
стократно
ще върнат обратно!

Всяка наша сълза –
с милионни блага
ще платят!

От любими и близки далеч –
за да няма безкрайни раздели,
ние пълзим,
за да могат след нас да летят!

Потомъко! Приятелю!
Ти,
който летиш след мечтата си!
Забелязваш ли ни?

Ние с плещи крепим виадуктите!

Историята на тебе,
като на по-добър ученик,
ще постави по-трудна задача!

Недей да плачеш!

Ако в тебе грее любов,
ако в тебе бие сърце,
не отпускай безсилен ръце!

Тежко е,
но така се строят
магистралите!

Всяка точка от тях –
е капчица пот от челото!
Всяка точка от тях –
е капчица кръв от сърцето!
Всяка плочка е сплав
от дълг,
от любов и мечти!

***
Моята страна се събужда,
окъпана в слънце.

Животът тръгва по автострадите.

В стратосферата греят кондензии.

Вимпелът й лети в космоса.

В безбрежните океани
порят вълните нейните кораби.

В най-далечни страни угнетените
имат нейната помощ.

Моята малка страна
е голяма като планетата.

Силна – като правдата.

Богата – като сърцата на своите граждани!

____
* Откъс от поемата "Поколения", 1982 г.