автор: kopRiva

Да беше друг- ще ме попита
защо съм мълчалива днес,
защо не го посрещам със усмивка,
каква тъга на клепките ми тегне.
Да беше друг- ще ме прегърне, ще ми кресне!
А той - той просто се обърна и излезе.

След час се появи.Държеше плик с вода
в която къдреше воали златна рибка.
Смирено коленичи, положил на гърди широка длан.
Погледна ме с две пламъчета диви и запя:
"Таз златна рибка
ще ти изпълни всичките желания..."

"Да бе донесъл две скумрий на скара..."-
помислих си. Ееее, не, не му го казах.

Не беше друг...